Кратка история на популярния текстилен аксесоар

Тази статия е посветена на домакинската или кухненска престилка, която всеки е виждал на своята майка, баба или прабаба, а някои от нас дори лично притежават и използват. В исторически план престилки са се носили още в древността, макар и да са имали различно от днешното предназначение.  

В България

Престилката е неразделна част от женската фолклорна носия от векове. Независимо от етнографската област, в делник и празник, традиционното облекло на българката завършва с поставянето на престилка. Обикновено престилката е многоцветна, съчетаваща червено, зелено, жълто, синьо. Може да е украсена с шевици и ръчно изплетени дантели. Тя е толкова характерен елемент от облеклото, че определя съществуването на два вида женски носии – еднопрестилчени и двупрестилчени. Във всяка етнографска област женската носия се различава по багрите, формата, размера и начина на опасване на престилката. Значението й откриваме не само в практичното предпазване на облеклото при ежедневни дейности, но и като носител на различни символи, вградени в нея чрез красивите й шевици.

По света

Използването на престилката във вида, в който я познаваме днес, датира от 17 век, когато за пръв път жените са започнали да предпазват облеклото си от замърсяване чрез поставяне на допълнително парче плат, прикрепено към основната дреха. Тази необходимост не е продиктувана просто от желанието домакинята да запази вида на новата си рокля по-дълго време. Причината е далеч по-практична – престилката се пере по-лесно и съхне по-бързо, което позволява основната дреха да се сменя и пере по-рядко. Освен това е много по-изгодно да се купят няколко престилки, а повреждането им не е натоварено с големи допълнителни разходи за подмяна.

Ако обърнем поглед по-назад във времето, можем да видим как носенето на престилка се свързва както с демонстрирането на луксозен начин на живот през средновековието и ренесанса, така и с извършването на религиозни ритуали. В древен Египет само представители на елита са носели престилки, които са ги отличавали от обикновеното население. В Европа, някъде по времето на Луи XIV, престилките се превърнали в част от модното облекло, като били изработвани основно от бял ленен плат, но и богато украсявани с копринени и златни бродерии.

В кухнята

През 30-те и 40-те години на XX век престилките започват да получават по-голямо внимание като част от характерното облекло на „добрата домакиня“, която създава уют в дома, грижи се за децата и пече идеалният ябълков пай. Ежедневните рокли на дамите са семпли и често едноцветни, докато престилките „разцъфтяват“ с шарени десени, бродерии, украсителни елементи и джобове. Списанията за жени публикуват кройки на красиви модели цели и полу-престилки, с пълни инструкции за ушиване и схеми за избродиране на детайлите. Спокойно можем да кажем, че престилката се превръща в култ за жените, която се стремят да покрият идеала за домакиня. Тази тенденция се запазва няколко десетилетия, след което постепенно започва да запада. Причината вероятно е надигането на втората феминистка вълна от началото на 60-те години, когато много дами се опитват да „скъсат“ със стереотипната роля на домакиня. Модерната жена започва да се интересува много повече от светски дела, изисква равноправие и запраща кухненската престилка в дъното на килера си.

Кройки на престилки в списание Simplicity от 40-те и 60-те години на XX век
(броеве 1162 и 1793)

Завръщане като аксесоар

Очарованието на престилките днес дължим на две обстоятелства. Първото е съживяването на носталгичния образ на домакинята, която вади топъл сладкиш от фурната – образ, който навярно се е вмъкнал в съзнанието ни от някой стар филм. Съчетан с влечението към винтидж културата (плод на стремежа към бохемски живот, индивидуализъм и артистична изява), този образ кара кройките, десените и материите от старите списания да изглеждат особено привлекателни. Като една въображаема машина на времето, в която можем да се вмъкнем така лесно! Второто обстоятелство е нарастващата популярност на кулинарията като хоби и страст, вдъхновявана от все повече реалити предавания, книги и списания. За тези мечтатели и ентусиасти, на които им се иска да са шеф готвачи поне в собствената си кухня, слагането на престилката е символ, който наподобява хващането на магическа пръчка или обличането на костюм на супергерой.

Днес престилките се отличават със съчетано присъствие на традиционни и винтидж кройки и десени с модерни такива. За ушиването им се използват различни материи, като предпочитани са платовете от памук и лен. Многообразието от художествени елементи, добавени към основния дизайн, прави този аксесоар подходящ за изразяване на индивидуалност и стил. 

За вълшебни моменти

Носенето на престилка изглежда нещо съвсем обикновено. Но всъщност този шарен и красив кухненски аксесоар може да допринесе за приятното настроение и да Ви вдъхнови да експериментирате със замаха на шеф готвач. Изборът на престилка може да бъде нещо много лично, защото предпочитанието към определени цветове и десени задава тона на времето, прекарано в хухнята. Червеният цвят внушава дързост и  новаторство, оранжевото е цветът на забавлението и смеха, жълтото приканва към комуникация и споделяне, а зеленото – намалява стреса и ни свързва с природата. Когато готвим за други хора, ние влагаме в храната своите най-добри чувства към тях. Насърчаваме членовете на семейството да се почувстват защитени у дома, а приятелите си – да следват стремежите си.

Кухненската престилка е част от финалните щрихи на онзи топъл уют, който всички чакаме с нетърпение по празниците. Именно големите семейни празници са повод да зарадваме с личен и тематичен подарък близък човек, който всяка година с удоволствие и старание приготвя за нас любимите ни празнични ястия. Чудесен избор е престилката с персонализирано послание, защото няма нищо по-приятно от усещането, че усилията ни са забелязани и оценени! Ако пък Вие сте този човек, зарадвайте себе си или мотивирайте други членове на семейството да се включат в приготвянето на храната за празничната трапеза. Децата също могат да участват, а с престилка като на мама крайният резултат без съмнение ще е впечатляващ – малко бъркотия, някоя друга яйчена черупка в кекса и много смях и вълшебни моменти в кухнята.